Деца и родители
3 неща, на които трябва да научите
тинейджъра си за да изградите връзка на доверие с него и да бъде успешен
През периода на
юношеството, когато детето вече не е съвсем дете, нито е достатъчно
възрастен.Когато ние вече не сме изцяло неговия свят ,и неговите авторитети са
приятелите, е добре са сме го научили на някои неща, които да му осигурят
самостоятелност и успешност.
Кои са те и защо са толкова важни?
Трите основни характеристики са:
1.Равенство
Тинейджърът вече не е дете. Трябва да се държите с него като с равен. Той самият изисква това равенство. Равенството е възможност да вземаш и даваш, да говориш и слушаш, да критикуваш и да бъдеш критикуван. Когато това не е предоставено на тинейджъра, отношенията Ви с него носят напрежение.Той не Ви чувства достатъчно близък за да споделя.
Кои са те и защо са толкова важни?
Трите основни характеристики са:
1.Равенство
Тинейджърът вече не е дете. Трябва да се държите с него като с равен. Той самият изисква това равенство. Равенството е възможност да вземаш и даваш, да говориш и слушаш, да критикуваш и да бъдеш критикуван. Когато това не е предоставено на тинейджъра, отношенията Ви с него носят напрежение.Той не Ви чувства достатъчно близък за да споделя.
2.Свобода
До периода на юношеството детето е имало вечерен час в който да си ляга, всяко място,което иска да посети и всяко нещо което иска да купи трябва да съобрази с родителите си..Отделно ако до този момент не е научил какво представлява вътрешната свобода, коя е нейната основна характеристика, а именно волята - юношата разбира криво свободата си. Всъщност получаването изведнъж на свобода във всичките и аспекти, го обърква. Той не знае как да се справи с нея...Може да си ляга по-късно, но в колко?
Или ако все още не му позволявате да си пазарува сам дрехи или да излиза с приятели......Всичко това ще доведе до неразбирателство с него....но с всичко това бихте се справили ако още от дете го научите на 3 характеристика.
3 Отговорност
Ако още в ранна възраст не поставяте задачи съобразени с възрастта на детето, с които да го научите на отговорност, в тинейджърска възраст той няма първо да е отговорен към себе си, а след това ще бъде безотговорен в действията си спрямо другите.
Не е толкова трудно и не възможно да се справите с тези 3 основни неща.
Мили родители, не се страхувайте да бъдете лоши и да налагате правила. На този етап от живота на децата си, вие присъствате за да ги обичате, подкрепяте и показвате заобикалящия ни свят, но и да ги учите,образовате и възпитавате. А " седенето пред компютъра" е част от възпитанието и образованието на бъдещия млад човек. Да, в Интернет има много интересни неща, но когато се използват с мярка и по предназначение.
До периода на юношеството детето е имало вечерен час в който да си ляга, всяко място,което иска да посети и всяко нещо което иска да купи трябва да съобрази с родителите си..Отделно ако до този момент не е научил какво представлява вътрешната свобода, коя е нейната основна характеристика, а именно волята - юношата разбира криво свободата си. Всъщност получаването изведнъж на свобода във всичките и аспекти, го обърква. Той не знае как да се справи с нея...Може да си ляга по-късно, но в колко?
Или ако все още не му позволявате да си пазарува сам дрехи или да излиза с приятели......Всичко това ще доведе до неразбирателство с него....но с всичко това бихте се справили ако още от дете го научите на 3 характеристика.
3 Отговорност
Ако още в ранна възраст не поставяте задачи съобразени с възрастта на детето, с които да го научите на отговорност, в тинейджърска възраст той няма първо да е отговорен към себе си, а след това ще бъде безотговорен в действията си спрямо другите.
Не е толкова трудно и не възможно да се справите с тези 3 основни неща.
Компютърната зависимост при децата - може ли да се справим сами?
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИ:
До преди само 10-15 години нямаше нищо по-хубаво за децата да
играят навън. Времето все не им стигаше.....И аз бях от тези деца, а вие?
Откакто обаче компютрите масово навлязоха в ежедневието ни, децата ни забравиха за игрите навън. Първо ние започваме с възхищението как синът ни/дъщеря ни още на година - две държи дистанционното за управление на телевизора и го използва по - добре от нашата майка. Не пропускаме да се похвалим на всички приятели и съседи.Колко е малък/малка а как се справя? Голяма гордост.
На 3 - 4 години вече сам/сама пуска компютъра за да гледа филмчета, да слуша песни, да играе на игри, тъкмо време да свършим някаква полезна работа. Така не ни пречи, не хленчи....ще изпера....ще си оправя ноктите.....ще говоря с приятелка....
На 7 години " нашето умниче" борави по-добре от нас с компютъра....не му се излиза, почти не го виждаме да обяд и вечеря.....
На 13-14 години всичко се върти около " компа" няма нищо по-важно от него. Нощта става ден, а денят нощ. Лош успех в училище, липса на приятели, а да не говорим за настроение, " буреносен облак" е слаб епитет за използване.
И тук започват сериозните проблеми, сега какво да правим, трябва ли да потърсим психолог, станал ли е зависим?
Все още терминът " Компютърна зависимост" не е станал диагноза, но е на път. Така, че мили родители, ако искате да предотвратите тези проблеми ще Ви споделя няколко съвета от практиката ми на специалист, а съответно и на родител.
Откакто обаче компютрите масово навлязоха в ежедневието ни, децата ни забравиха за игрите навън. Първо ние започваме с възхищението как синът ни/дъщеря ни още на година - две държи дистанционното за управление на телевизора и го използва по - добре от нашата майка. Не пропускаме да се похвалим на всички приятели и съседи.Колко е малък/малка а как се справя? Голяма гордост.
На 3 - 4 години вече сам/сама пуска компютъра за да гледа филмчета, да слуша песни, да играе на игри, тъкмо време да свършим някаква полезна работа. Така не ни пречи, не хленчи....ще изпера....ще си оправя ноктите.....ще говоря с приятелка....
На 7 години " нашето умниче" борави по-добре от нас с компютъра....не му се излиза, почти не го виждаме да обяд и вечеря.....
На 13-14 години всичко се върти около " компа" няма нищо по-важно от него. Нощта става ден, а денят нощ. Лош успех в училище, липса на приятели, а да не говорим за настроение, " буреносен облак" е слаб епитет за използване.
И тук започват сериозните проблеми, сега какво да правим, трябва ли да потърсим психолог, станал ли е зависим?
Все още терминът " Компютърна зависимост" не е станал диагноза, но е на път. Така, че мили родители, ако искате да предотвратите тези проблеми ще Ви споделя няколко съвета от практиката ми на специалист, а съответно и на родител.
1. Изградете у децата си
още от малки умението как да планират свободното си време за да им е интересно.
Ако е нужно в началото вие играйте с тях, извеждайте ги по-често по детски
площадки, купете игри, които могат сами да играят, книжки за оцветяване....
2.Определете време /половин, един час/ когато детето ще може да прекарва пред компютъра.
3.Четете му по-вече книжки или му разказвайте истории от вашето детство, това много развива въображението и мисленето.Чрез четенето детето усъвършенства своя език, защото дори и в началото да не умее да говори добре слушайки езика от приказките, стихчетата това ще го обогати.А не на последно място децата обожават да слушат гласовете на родителите си, така се чувстват и спокойни и обичани.
4.Не е нужно да задоволявате всяко желание на детето.
Много родители смятат, че всичко, което поиска детето трябва да му се даде. Не си задават въпроса необходимо ли е, полезно ли е за детето. Аз винаги съм била " за" собствения опит и грешки на децата, но това със седенето пред компютъра не е опит в добрата посока.
2.Определете време /половин, един час/ когато детето ще може да прекарва пред компютъра.
3.Четете му по-вече книжки или му разказвайте истории от вашето детство, това много развива въображението и мисленето.Чрез четенето детето усъвършенства своя език, защото дори и в началото да не умее да говори добре слушайки езика от приказките, стихчетата това ще го обогати.А не на последно място децата обожават да слушат гласовете на родителите си, така се чувстват и спокойни и обичани.
4.Не е нужно да задоволявате всяко желание на детето.
Много родители смятат, че всичко, което поиска детето трябва да му се даде. Не си задават въпроса необходимо ли е, полезно ли е за детето. Аз винаги съм била " за" собствения опит и грешки на децата, но това със седенето пред компютъра не е опит в добрата посока.
Мили родители, не се страхувайте да бъдете лоши и да налагате правила. На този етап от живота на децата си, вие присъствате за да ги обичате, подкрепяте и показвате заобикалящия ни свят, но и да ги учите,образовате и възпитавате. А " седенето пред компютъра" е част от възпитанието и образованието на бъдещия млад човек. Да, в Интернет има много интересни неща, но когато се използват с мярка и по предназначение.
Коментари
Публикуване на коментар