Смелостта да бъдеш себе си!

           Ще я нарека Яна. Запознах се с нея при първото и посещение в кабинета.Тя беше на около 40 години. Говореше хаотично, объркано. Честно казано трудно следях мисълта и, но все пак успях да разбера коя беше причината да е толкова разстроена.      Преди известен период се беше видяла със своя приятелка, съученичка, ще я нарека за кратко Ина. Та Яна беше изумена от нейната промяна. Може би не се бяха виждали от 20 години. Ина изглеждала превъзходно в нейните очи. Красиви дрехи, свежа усмивка, ведро настроение. Работа, която харесва. Партньор, когото обича. Децата вече поотраснали, малко по-самостоятелни.       Абе, като я слушаш да и завидиш. И Яна наистина и завидяла. Върнала се назад във времето и си спомни какви бяха като момичета с Ина. Ами тя е превъзхождаше във всичко. Беше по-добра ученичка. Момчетата я харесваха. Беше душата на компанията. Пред нея имаше перспективи.         ...

Някога било достатъчно човек само да учи, да получава хубави оценки, да си намери добра, сигурна работа, да бъде лоялен служител, да се пенсионира, да се премести в по-малка къща с игрище за голф и след това да си живее щастливо. Днес повечето от нас знаят, че всичко, което започва с някога и завършва с „ и заживели щастливо“ е приказка. Проблемът е, че днес има много приказни принцове и принцеси, които се надяват, че приказката все още не е свършила...                                          Робърт Кийосаки    Днес все повече обществото ни се интересува от материален просперитет. И ако преди беше валидна поговорката : „ Учи за да не работиш“, днес тя е изместена от „Имаш ли пари, имаш всичко“. Този модел задаваме и на децата си. Къде съзнателно, къде не. Но все пак ние, родителите задаваме отношението към живота, парите, хората. И ако до преди 5 години тинейджъри...