Да обуеш обувките на другия!
Запознавайки се с някого, или познавайки го дълго време, но без да сме общували лично, ние често заключваме, че той/тя не стават, много са надути, тия ли пък, те за нищо не ги бива...И въобще, имаме мнение за всеки, съставено на база нещо сме чули, видяли, или на ниво инстинкти.
Случвало ли ви се е?
Да имате мнение за някого, само защото на пръв поглед не изглежда като вас, не се държи като вас, няма същото мнение....Той вече е изключен от вашето обкръжение! Даже, ако някой от вашите приятели или близки кажат някой добра дума за този човек, вие сте готови да ги "убиете с поглед".
Така ли е?
А дали ви се е случвало да попадате в ситуация, в която човека е добре разположен към вас, прави всичко възможно да се чувствате добре, помага ви, но понеже у вас има бариера, я не се чувствате на ниво, я някой ви е казал нещо за него. И вие, вие без дори да си дадете време да го опознаете или размислите вече сте го отхвърлили.
Причини за този тип поведение са най- различни.
Аз дори няма да се опитвам да ги обобщавам, а ще изложа моите наблюдения, знания и опит.
И моля, ако някой се припознае, да не се обижда, защото аз вина нямам и не чета мисли.
А всъщност ние се свързваме, тоест обиждаме на нещо, което отдавна живее у нас като проблем. Но обикновено обвиняваме човека,който го е изказал с думи.
И така, защо много често не си правим труда "да обуем обувките на другия" , а на себе си да позволим да нямаме бариери в общуването. А всяка среща с хората да е обмен на енергии и знания, пълна с любов.
Като първа причини бих изложила убежденията от детството. Когато нашите родители са ни възпитавали, определно са правили сравнение с други хора и са изказвали някакво мнение за тях. Това ни кара да не общуваме по-късно с тях.
Друга причина е, често която чувам , че ето, така на ниво инстинкти не го харесваме. Може би визията, поведението на този човек ни напомня за някого, когото не сме харесвали.
Често обаче, обивиняваме дадения човек, че е такъв и такъв. Но тук специалистите казват, че успяваме да видим у някого чертите, които ги има и у нас. Само че, много по-лесно е да дадем оценка за другия, отколкото за себе си. Ако бъдем помолени да споделим впечетления за някого или опишем себе си, първата задача ще е по-лесно. Защото в живота си отделяме повече време да наблюдаваме другите и даваме оценка за тяхните постъпки, отколкото за нашите.
И всъщност чуждите обувки са тесни или големи!
Като трета причина бих посочила липсата на самочувствие и добра себеоценка за свободно общуване с другите. Когато човек познава себе си, възможностите си и се уважава, той умее да общува с всички. Тогава обувките на всички хора му стават, защото той гледа на тях като на равни, човешки същества.
И какво по-хубаво от това! Дори да не знаеш езика на някого, самият факт, че той е човек ще ти позволи да общуваш свободно с него.
Като заключение бих написала:
Опитвайте се по-често да обувате обувките на другите. Много е хубаво! Човек живее без тревоги и притеснения.
Случвало ли ви се е?
Да имате мнение за някого, само защото на пръв поглед не изглежда като вас, не се държи като вас, няма същото мнение....Той вече е изключен от вашето обкръжение! Даже, ако някой от вашите приятели или близки кажат някой добра дума за този човек, вие сте готови да ги "убиете с поглед".
Така ли е?
А дали ви се е случвало да попадате в ситуация, в която човека е добре разположен към вас, прави всичко възможно да се чувствате добре, помага ви, но понеже у вас има бариера, я не се чувствате на ниво, я някой ви е казал нещо за него. И вие, вие без дори да си дадете време да го опознаете или размислите вече сте го отхвърлили.
Причини за този тип поведение са най- различни.
Аз дори няма да се опитвам да ги обобщавам, а ще изложа моите наблюдения, знания и опит.
И моля, ако някой се припознае, да не се обижда, защото аз вина нямам и не чета мисли.
А всъщност ние се свързваме, тоест обиждаме на нещо, което отдавна живее у нас като проблем. Но обикновено обвиняваме човека,който го е изказал с думи.
И така, защо много често не си правим труда "да обуем обувките на другия" , а на себе си да позволим да нямаме бариери в общуването. А всяка среща с хората да е обмен на енергии и знания, пълна с любов.
Като първа причини бих изложила убежденията от детството. Когато нашите родители са ни възпитавали, определно са правили сравнение с други хора и са изказвали някакво мнение за тях. Това ни кара да не общуваме по-късно с тях.
Друга причина е, често която чувам , че ето, така на ниво инстинкти не го харесваме. Може би визията, поведението на този човек ни напомня за някого, когото не сме харесвали.
Често обаче, обивиняваме дадения човек, че е такъв и такъв. Но тук специалистите казват, че успяваме да видим у някого чертите, които ги има и у нас. Само че, много по-лесно е да дадем оценка за другия, отколкото за себе си. Ако бъдем помолени да споделим впечетления за някого или опишем себе си, първата задача ще е по-лесно. Защото в живота си отделяме повече време да наблюдаваме другите и даваме оценка за тяхните постъпки, отколкото за нашите.
И всъщност чуждите обувки са тесни или големи!
Като трета причина бих посочила липсата на самочувствие и добра себеоценка за свободно общуване с другите. Когато човек познава себе си, възможностите си и се уважава, той умее да общува с всички. Тогава обувките на всички хора му стават, защото той гледа на тях като на равни, човешки същества.
И какво по-хубаво от това! Дори да не знаеш езика на някого, самият факт, че той е човек ще ти позволи да общуваш свободно с него.
Като заключение бих написала:
Опитвайте се по-често да обувате обувките на другите. Много е хубаво! Човек живее без тревоги и притеснения.
Коментари
Публикуване на коментар