Децата център на семейството
Авторитетни родители или без престиж?
Времената, в които детето беше изцяло подчинено на авторитарното мнение на родителите, особено това на бащата отмина. Днес, все повече се налага приятелския модел на възпитание или както го наричат психолозите либерален.
Ама колко да е либерален и приятелски?
От опит знам, че когато няма ясни правила и изисквания, сроковете и границите се размиват.
Това го знаят и институциите и затова налагат своите правила и ограничения.
Така ли е в съвременните семейства? Все пак те са най-малката градивна единица, в която се формират правила, възпитава се, предават се ценности. А брака - бракът е институция с норми!
Ще споделя моите наблюдения в тази посока, а вие може да сверите с тях вашите виждания.
Срещам се с най-различни семейства в моята практика. Естествено, повечето от тях нямат и най-малка представа кой от стиловете на възпитание прилагат към своите деца, но знаят какви не искат да бъдат. И най-често това е да бъдат като своите родители - изискващи, налагащи мнение, не изслушващи, ако трябва да обобщя с една дума авторитарни..
Мисля, че днешните родители отдавна са престанали да бъдат авторитарни, но и все по често срещам като проблем и това, че не са авторитети за децата си.
Може би ще Ви се иска да ме опровергаете, но пак ще кажа, че правя изводи на база практика, наблюдения и опит.
И какво виждам аз? Много често, отдадени до краен предел майки, за които детето е поставено на пиедестал - нито ядат, нито спят само те имат дете...
Къде е бащата тук? Ами той или се придържа към поведението на майката, защото милия толкова много иска да и се хареса, да не я разочарова или той си знае.
Или на другия полюс е този, който се грижи за детето, но е оставил управлението на семейство изцяло на майката. Тя знае и може!
И тук е въпроса, а какво се случва с двойката?
Ами за повечето родители тя престава да съществува след появата на детето. То /детето/ изземва властта, настанява се в двойката и заживява царски. А от нея дори и да не се разпадне вече лъха на пепел.....
Съвременната майка е много повече отдадена от своята майка на децата си. Тя е майка за пример. Героиня. Води децата на всякъкви занимания. Специални дни. Компетентна е по всички въпроси. Знае как да преподава в училище и разбира всички предмети. Майка мечта. Готова да се прави и на клоун само и само отрочето да е щастливо...
А то все за нещо недоволно....
Дали Ви е познат този модел? Е, може поне да бъдете честни.
Майката от 21 век е приятел, аниматор, перфектна майка, която жертва личното си време за да ощастливи детето си. А то иска ли, иска...а какво дава? Но нужно ли е да се дава на майките?
Много въпроси ми изникват, на вас незнам?
Ще спра до тук за да отделя внимание на бащата. Колкото и погрешен модел да е бил авторитарния стил на възпитание, смятам , че приучаваше децата на уважение и респект към възрастния. Днес отчитам, че това все повече липсва, особено, когато майката не е представила правилно бащата. Пиша представила, защото имено тя е човека, който запознава детето с неговия баща. И какъвто модел тя зададе такова ще е и отношението на детето към бащата. Ако той не е уважаван от съпругата/ партньорката си няма да бъде уважаван и от детето си. Ако детето усети, че неговата дума / на бащата/ няма стойност, не се цени и то ще постъпва по този начин.
Не ме разбирайте погрешно, не съм привърженик на авторитарния стил, а по-скоро на това, че в двойката е необходимо да се спазват правила, който са важни за изграждането на идентичността на детето, важни за правилното формиране на ролите в двойката, важни за отговорността, когато детето стане възрастен и създаде свое семейство.
Ако все пак искате да отгледате щастливо и психически устойчиво дете е важно да му зададете правилен модел на семейство. А в него на бащата винаги се полага уважение, като на човека, който дава сигурност и стабилност. На майката се пада да създаде уют в дома, да бъде изпълнен с топлина и любов. За да се случва това е много важно след появата на детето, родителите да не забравят, че всъщност детето се е появило след тяхното събиране, тоест след формирането на двойката им. Вследствие на тяхната любов е и неговата поява.
Много е хубаво да отделяме време на децата си. Правете го. Играйте. Четете приказки заедно, с вашия глас. Децата обожават гласа на майката. Забавлявайте се, но не забравяйте , че вие първо сте жена и мъж, а след това родители. И това важи за всяка възраст. Дори в момента да отглеждате бебе, малко или повече пораснало дете не забравяйте да отделяте време за партньорската двойка. Така детето се приучава и на ценността на двойката и на уважението към двамата.
С обич,
Ваша Наталия
Времената, в които детето беше изцяло подчинено на авторитарното мнение на родителите, особено това на бащата отмина. Днес, все повече се налага приятелския модел на възпитание или както го наричат психолозите либерален.
Ама колко да е либерален и приятелски?
От опит знам, че когато няма ясни правила и изисквания, сроковете и границите се размиват.
Това го знаят и институциите и затова налагат своите правила и ограничения.
Така ли е в съвременните семейства? Все пак те са най-малката градивна единица, в която се формират правила, възпитава се, предават се ценности. А брака - бракът е институция с норми!
Ще споделя моите наблюдения в тази посока, а вие може да сверите с тях вашите виждания.
Срещам се с най-различни семейства в моята практика. Естествено, повечето от тях нямат и най-малка представа кой от стиловете на възпитание прилагат към своите деца, но знаят какви не искат да бъдат. И най-често това е да бъдат като своите родители - изискващи, налагащи мнение, не изслушващи, ако трябва да обобщя с една дума авторитарни..
Мисля, че днешните родители отдавна са престанали да бъдат авторитарни, но и все по често срещам като проблем и това, че не са авторитети за децата си.
Може би ще Ви се иска да ме опровергаете, но пак ще кажа, че правя изводи на база практика, наблюдения и опит.
И какво виждам аз? Много често, отдадени до краен предел майки, за които детето е поставено на пиедестал - нито ядат, нито спят само те имат дете...
Къде е бащата тук? Ами той или се придържа към поведението на майката, защото милия толкова много иска да и се хареса, да не я разочарова или той си знае.
Или на другия полюс е този, който се грижи за детето, но е оставил управлението на семейство изцяло на майката. Тя знае и може!
И тук е въпроса, а какво се случва с двойката?
Ами за повечето родители тя престава да съществува след появата на детето. То /детето/ изземва властта, настанява се в двойката и заживява царски. А от нея дори и да не се разпадне вече лъха на пепел.....
Съвременната майка е много повече отдадена от своята майка на децата си. Тя е майка за пример. Героиня. Води децата на всякъкви занимания. Специални дни. Компетентна е по всички въпроси. Знае как да преподава в училище и разбира всички предмети. Майка мечта. Готова да се прави и на клоун само и само отрочето да е щастливо...
А то все за нещо недоволно....
Дали Ви е познат този модел? Е, може поне да бъдете честни.
Майката от 21 век е приятел, аниматор, перфектна майка, която жертва личното си време за да ощастливи детето си. А то иска ли, иска...а какво дава? Но нужно ли е да се дава на майките?
Много въпроси ми изникват, на вас незнам?
Ще спра до тук за да отделя внимание на бащата. Колкото и погрешен модел да е бил авторитарния стил на възпитание, смятам , че приучаваше децата на уважение и респект към възрастния. Днес отчитам, че това все повече липсва, особено, когато майката не е представила правилно бащата. Пиша представила, защото имено тя е човека, който запознава детето с неговия баща. И какъвто модел тя зададе такова ще е и отношението на детето към бащата. Ако той не е уважаван от съпругата/ партньорката си няма да бъде уважаван и от детето си. Ако детето усети, че неговата дума / на бащата/ няма стойност, не се цени и то ще постъпва по този начин.
Не ме разбирайте погрешно, не съм привърженик на авторитарния стил, а по-скоро на това, че в двойката е необходимо да се спазват правила, който са важни за изграждането на идентичността на детето, важни за правилното формиране на ролите в двойката, важни за отговорността, когато детето стане възрастен и създаде свое семейство.
Ако все пак искате да отгледате щастливо и психически устойчиво дете е важно да му зададете правилен модел на семейство. А в него на бащата винаги се полага уважение, като на човека, който дава сигурност и стабилност. На майката се пада да създаде уют в дома, да бъде изпълнен с топлина и любов. За да се случва това е много важно след появата на детето, родителите да не забравят, че всъщност детето се е появило след тяхното събиране, тоест след формирането на двойката им. Вследствие на тяхната любов е и неговата поява.
Много е хубаво да отделяме време на децата си. Правете го. Играйте. Четете приказки заедно, с вашия глас. Децата обожават гласа на майката. Забавлявайте се, но не забравяйте , че вие първо сте жена и мъж, а след това родители. И това важи за всяка възраст. Дори в момента да отглеждате бебе, малко или повече пораснало дете не забравяйте да отделяте време за партньорската двойка. Така детето се приучава и на ценността на двойката и на уважението към двамата.
С обич,
Ваша Наталия
Коментари
Публикуване на коментар