Когато нейно величество "Вината" те задуши

" Самоограничението е най-лошият и най-ужасният начин да си угаждаме. Като постъпваме по този начин, ние вярваме, че сме извършили нещо значително, едва ли не подвиг, а всъщност още повече потъваме в самолюбуване, като подхранваме самолюбието си и чувството за собствената си значимост. Да се откажеш от нещо или да се накараш да престанеш да правиш нещо все още не е проява на воля."

      К.Кастанеда , " Една отделна реалност"

Много хора смятат, че чувството за вина е много хубаво чувство. Хубаво, защото показва, че имаш съвест, значи си морален. Но всъщност не е така. Точно този, който се самообвинява е най-лошият и непорядъчен. Защо? Ами точно при него се срещат изрази от типа : "Аз съм лош и недостоен, не постъпих добре." И тези свои мисли привлича съответната ситуация. Чрез своите мисли, чувства и емоции ние създаваме ситуациите в живота си. И най-разрушителното според мен чувство е вината. То разяжда.Всеки ден по-малко, разяжда отвътре и ни разболява.
Често питам: " Защо го правиш? , Защо се критикуваш? Защо се сърдиш на себе си?" . Трудно се отговаря на тези въпроси, когато си израсъл с програмата на родителите ти, че за да стане добро дете трябва да му се казва: " Не прави така. Не ходи там.Това е лошо.Това е мръсно."
Наказанието ни учи какво не трабва да правим, а какво да правим за да сме по-добри, никой не ни казва. То е свързано и с чувството на вина, зад която се крие болка, страдание, нещастни случаи, озлобление. Оказва се, че ако се чувствате виновни, подсъзнателно привличате такива ситуации. Всичко е много просто: чувството за вина влече след себе си самонаказанието, самокритика. А тя привлича болката и страданието.
Чувството за вина е едно и от проявленията на горделивостта, само че в обратна посока. Това е агресия, насочена към самите нас. Човек, който се наказва и обвинява има внушително чувство за собствената си значимост. Той мисли, че като накаже себе си, като си причини болка, ще промени целия свят.
Кога и как се е зародило чувството за вина?

Нашето общество има много високи морални изисквания към хората. И възрастните изискват към детето прекалено много, като не разбират, че то сега започва да се учи. Те му втълпяват понятия като добро и зло, любов и омраза, кое е добро и кое лошо.
Детето прави грешки, но вместо да го наказваме е добре да му обясняваме за да се научи. Наказанието носи на малкия човек болка и обида. А всъщност детето, с помощта на възрастния се учи как да живее и изгради своя уникален свят.
Понякога дори може да е програма, която се е зародила у майката още по време на бремеността. Не са в добри отношения с бащата, няма желание за живот, обидена е и т.н.

Как да се освободим от чувството за вина?

На първо място е необходимо да поемем отговорност за собствения си живот. Време е да разберете, че не сте виновни за нищо. Дори в Библията е казано, че пред Бог няма виновни. Чувството за вина е човешко изобретение, илюзия като идеята му е да държи хората в рамки за да бъдат по-лесно управляеми. Това управление започва от детството, когато родителите "възпитават" децата си, като предизвикват у тях чувство на вина. Те буквално карат децата си да се подценяват, да повярват, че са по-лоши от другите, че не заслужават нищо. Това отношение на възрастните формира у децата множество комплекси за непълноценност.
Това се превръща в навик. Те се отнасят така и към другите хора като ги каратда се чувстват виновни. Следващият път, когато някой предизвика у вас чувството на вина се запитайте: " Защо го прави?, Защо се опитва да ме накара да се почувствам виновен? , " Какво иска от мен?"
Следващата стъпка е да започнете или да въведете нов начин на поведение. Такъв, който ще ви кара да се чувствате добре и позитивно. И си простете! Вие не сте виновни!
Всеки човек е частица от Бог и Вселената. И както се отнасяме към себе си, така се отнасяме към Бог.
Научете се да обичате себе си безусловно. И нека не звучи като клише, но може да обичаме себе си, само когато се приемаме.Приемете и обикнете този свят, такъв какъвто е. Няма правилен и грешен избор. Има поемане на отговорност за този избор. Чувството на отговорност позволява да бъдат създадени нови мисли и начини на поведение. Важно е не просто да правите нещо, а да се научите да правите нещо ново, по-позитивно от старато.