Зла гостенка!

Тънка, изящна, със стройна снага,
 бавно поклаща дълги крака,
 влиза в живота ти кат на шега,                                                     
 но преобръща всичко на часа.

 Чуваш за нея от разни роднини,
 мислиш обаче, че туй е далеч,
 вкъщи затваряш се вечер,
 тя ще отмине от теб.

Срещаш обаче я странно,
търсеща плахи души,
търсеща хора, които
правят добро за добро.

Питаш се: " Що така стана?",
Кво си направил сега?
Че ненадейно, без покана,
тя у дома е дошла.

"Бога ми, що чиниш ти тука,
кой те е канил сега?"
Ти не разбра ли в дома ми,
не си добре дошла.

Гледа те нагло и дръзко.
Гледа с присвити очи,
мисли си вярно, че ти си
поредната писана страница.

Другояче днес стоят нещата,
тя не позна за  изхода верен.
Пък и защо ли и трябва,
тя без сърце е без туй.

"Зла гостенка" аз я наричам!
Не е добре дошла у дома!
Бързо багажа и стягам                                                         
 пращам я накрай света.

Нека да няма с нивга,
дума да си продума.
Нека да няма никой,
който ръка да даде.

"Зла гостенка" я наричам и от нея се отричам!