Жената и творчеството

         Свързване със себи си

 

В съвременния ни свят на жената са отредени много роли.

Тя трябва да работи, гради кариера, отглежда деца, грижи се за семейство. Тя трябва да е красива, мила, любезна, домакиня и любовница...Тя е приятел, подкрепящ колега, мила дъщеря и любвеовилна съпруга.

И всичките роли, всъщност я отделят от една много съществена и важна роля в нейния живот, а именно на жената творец.

Ще ви върна назад във времето на нашите баби, защото

нашите майки са били въвлечени в това да бъдат модерни,

да градят кариера, да са наравно с мъжете...

Та, нашите баби, за тях ми е думата...

                                                                                                                                                                                 Онези жени, които също са били стопанки на дома,

 грижовни майки и всеотдайни съпруги...И тяхният живот е бил динамичен, угрижен и с препятствия.

  Но пълен с творчество. С ръцете си са измайсторявали различни неща. Правели са най-вкусните гозби, красиви шевици, удобни дрехи, предяли, тъчели и всичко, което може да се прави с двете ръце и с голямо сърце. Споделяли са по между си своите тайни за майсторлък. От баба на майка, от майка на внучка.От свекърва на снаха...Това ги е зареждало, общували и споделяли са по между си. Обменяли са своя опит. Та дори и за задявки и женски разговори.

С времето, обаче като че ли този процес на творчество беше разрушен неусетно. Новите технологии, забързания свят, бързооборотните стоки, изместиха творчеството на двете ръце.

А именно то е много важно за нас жените. Творчеството ни свързва с майката земя. То ни прави по-щастливи. Не случайно на жената е дадена дарбата да създава красота...Тази красота тя я пренася в отношенията си със семейството и хората. Тя я оставя в наследство на деца и внуци. Скътва мили спомени, именно там...

И така лека, по-лека жената се отдалечава от творчеството. Губи извора на своята женска сила. Губи своята мъдрост и подкрепа. Отдалечава се от мъжа. Заема неговото пространство и територия. Трудно и е. Неловко. Не разбира, защо не се получава. Та, тя е образована, много по-интелигентна и успяваща. Носи панталон. Кара автомобил....Но, бавно, губи себе си и свързаността със себе си. Губи своята същност на жена. Все по-често е неудовлетворена. Все по-рядко усмихната...и все повече бореща....А всъщност има всичко за да е щастлива - две творящи ръце и голямо любящо сърце.