Кризите през които преминаваме в различен етап от възрастта

Раждането на човек не съвпада с раждането на личността. Раждайки се човек притежава характеристиките на биологичния вид към който принадлежи – Homo sapiens, но личност той става в процеса на своето развитие. Важно значение за това има социалната среда, в която детето расте – семейство, училище, приятели, връстници. Счита се, че от 3 годишна възраст започва изграждането на личността. Това е възрастта в която детето активно усвоява езика, започва да разбира, че самото то може да проявява самостоятелност и активност. Например може да взема решения в игрите с играчките, да решава къде в простарнството да играе, да си осигурява вещи, които са му необходими за игра, храна. Нововъведението в този период е, че детето започва да използва местоимението Аз - „ Аз играя с кукла“, „ Аз ще го направя“. До този момент детето е говорило за себе си в трето лице, единствено число – например Ана / това е името на детето/ скача на въже. Това е доказателство, че детето не отделя себе си от околните.

В своето развитие личността преминава през различни етапи. Една от най-популярните съвременни теории за развитието на личността е на американския психолог Ерик Ериксон.

Тя се основава на епигенетическия принцип, според който от раждането до смъртта си човек преминава през генетически предопределени етапи. Така в своя живот човек се сблъсква с осем психосоциални кризи / конфликта/, които се проявяват в зависимост от възрастта. Изходът от тези кризи може да бъде благоприятен за бъдещето развитие на личността или неблагоприятен. Всеки слидващ етап се основава на резултатите от развитието в предходните стадии. Постигането на Аз – идентичност по време на юношеството е централен момент в неговата концепция за развитие. Формирането на идентичността включва от една страна синтез и единство на предишния опит и развитие на детето и от друга страна осигурява основата на неговото бъдещо развитие като зряла личност. Чувството за идентичност означава възприемане на себе си като нещо цялостно, осъзнаване на непрекъснатостта на собствения си опит.

 

Първата криза е свързана с изграждането на доверие – недоверие. Тя се преживява в първата година от раждането. В този период е важно дали хората, които се грижат за детето удовлетворяват или не неговите физиологични потребности – храна, вода, сън, топлина. Ако те са удовлетворени у детето се развива чувство за базисно доверие към обкръжаващия го свят, ако ли не се създава недоверие. Това е и етапа на надежда, тоест вяра в постижимостта на най-важните желания, въпреки трудностите. Според Е.Ериксън това е етапа на „ Аз съм това, което се надявам, че имам и давам“.

Втората криза се свързва с извоюване на автономия срещу съмнение и срам. Тя се преживява от човека през ранния етап на детството от 1 до 3 години. Тук се правят опити детето да бъде обучено в спазване на социалните изисквания за самоконтрол и регулация на телесните функции.Ако родителите са внимателни и търпеливо му помагат да развие умението за контрол над телесните си функции, то у него се развива чувството за автономност, т.е. за самоуправление. Обратно, твърде строгият или непоследователен родителски контрол може да изгради у детето чувството за срам и съмнение, което е свързано със траха да не изгуби контрол над своя организъм. Чувството за самоконтрол без загубата на самоуважение е първият източник на чувството за свободна воля, волята да се прави това, което се очаква от теб и което се очаква по принцип. Израз през този период е :“ Аз съм това, което мога да желая свободно.“

Третата криза е противоборството – инициатива срещу вина. Тя обхваща предучилищната възраст от 3-6 години. Развива се самоутвърждаването на детето. Децата започват активно да изследват и да се намесват в своята среда. Те измислят планове, фантазират, което неминуемо води до инициатива. Обратно, преживяването на повторни неуспехи и безотговорност могат да доведат до изграждане на покорност и чувство за вина. В този етап е много важно за по-късното развитие да се изгради чувството за цел – смелост да преследваш значимите цели, независимо от рисковете и възможния неуспех. Утвърждение: „ Аз съм това, което мога да си представя, че ще бъда.“

Четвъртата криза е свързана  с противопоставянето на трудолюбие срещу чувство за малоценност. Този период обхваща възрастта от 7 до 12 години.

В първите три периода кризите протичат и се разрешават в дома и семейството, докато тази е свързана с училището. В него детето основно се учи да работи и учи, което и е неговата подготовка за решаването на бъдещи социални задачи. В зависимост от методите на обучение и възпитание у децата се изгражда вкус кам трудолюбие и обратно- чувство за непълноценност. Чувството на непълноценност може да се появи както и от неизпълнението на задачите, така и по отношение на статуса, който заема сред приятелите си. В този период се развива качество на компетентност.

Петата криза е свързана с идентичността.Този период се определя като противопоставяне на идентичност срещу дифузия / объркване на ролите/.Обхваща възрастта от 13 до 19 години. В този период юношите синтезират своя опит за да формират свое стабилно чувство за идентичност. От първата криза до момента, юношата търси и изпитва потребност о тдоверие в себе си и другите и затова търси хора на които да вярва. По време на втората криза ако е изградил чувството, че можеш да се определяш чрез това, което можеш да желаеш свободно, то той започва да търси възможност свободно да взема решения. И се страхува да не бъде изложен на присмех и самосъмнение. В този период се прави и изборът на професия, ето защо и това е едно от притесненята им ако не успеят да го направят. В тази възраст именно се появяват въпросите: „Защо да уча?, Аз харесван ли съм?, Кой съм Аз?“ И именно тук те избират да подражават на връстниците си или да ги отхвърлят заради цвета, социалния статус и други. Други стават изключително привързани към рода си и семейството.Някои се идентифицират с герои от книгите и тълпите до пълна загуба на индивидуалност.

Кризата „Кой съм Аз и защо съм тук?“ обикновено протича със симптомите – безпричинен плач / най-често насаме/, внезапно отправяне на остри реплики, желание за усамотяване, скандал без или по нищожен повод, като цяло успехът и поведението в училище не са променени, но понякога се появяват суицидни мисли. Не ги пренебрегвайте.

Тази криза е много остра, но е за кратко.При нея се къса пъпната връв с родителите. Ще се появи нова непозната за вас личност, която подлага на съмнение и изпитание всичко.

Шестата криза е свързана с противопоставяне на интимност срещу изолация. Това е възрастта от 20 до 40 години. Това са проблемите на ранната зрялост. Основното през този период е търсенето на близост с любим човек, с когото да бъде споделен живота – работа, раждане и отглеждане на деца, отдих. В случай, че личността не може да намери партньор е неуспешен, човека изпитва изолация. Любовта е водеща през този период.

Седмата криза е периодът на средната зряла възраст. Определя се като разрешаването на генеративност срещу стагнация. През този период основните усилия на човек са насочени към грижа за следващото поколение. Характеризира се с висока продуктивност и творчество в различни области на живота. Това е времето и когато се изгражда добродетелта, полагане на грижи и любов.

Последната криза е осмата, тя е назована интегритет срещу отчаяние.Настъпва зрялата възраст след 60 години. Това е времето, когато човекът осмисля и приема жизнения си път и хората, с които е бил да него. Това му дава чувство за цялостност, интегритет. Ако обаче човекът не прилага своята съдба, негодува срещу събитията и хората в своя живот, понякога това води и до отчаяние. Отчаянието изразява чувството, че времето е твърде кратко, за да се опита човек да започне друг живот и по други пътища да се стреми към интегритета.

Добродетелта, която трабва да възникне през този период е мъдростта. Мъдрият човек приема факта, че собствения му живот протича по начина, по който е протекъл.