Смелостта да бъдеш себе си!

           Ще я нарека Яна. Запознах се с нея при първото и посещение в кабинета.Тя беше на около 40 години. Говореше хаотично, объркано. Честно казано трудно следях мисълта и, но все пак успях да разбера коя беше причината да е толкова разстроена.      Преди известен период се беше видяла със своя приятелка, съученичка, ще я нарека за кратко Ина. Та Яна беше изумена от нейната промяна. Може би не се бяха виждали от 20 години. Ина изглеждала превъзходно в нейните очи. Красиви дрехи, свежа усмивка, ведро настроение. Работа, която харесва. Партньор, когото обича. Децата вече поотраснали, малко по-самостоятелни.       Абе, като я слушаш да и завидиш. И Яна наистина и завидяла. Върнала се назад във времето и си спомни какви бяха като момичета с Ина. Ами тя е превъзхождаше във всичко. Беше по-добра ученичка. Момчетата я харесваха. Беше душата на компанията. Пред нея имаше перспективи.                                                          А днес?     Днес, беше една у

Някога било достатъчно човек само да учи, да получава хубави оценки, да си намери добра, сигурна работа, да бъде лоялен служител, да се пенсионира, да се премести в по-малка къща с игрище за голф и след това да си живее щастливо. Днес повечето от нас знаят, че всичко, което започва с някога и завършва с „ и заживели щастливо“ е приказка. Проблемът е, че днес има много приказни принцове и принцеси, които се надяват, че приказката все още не е свършила...                                          Робърт Кийосаки    Днес все повече обществото ни се интересува от материален просперитет. И ако преди беше валидна поговорката : „ Учи за да не работиш“, днес тя е изместена от „Имаш ли пари, имаш всичко“. Този модел задаваме и на децата си. Къде съзнателно, къде не. Но все пак ние, родителите задаваме отношението към живота, парите, хората. И ако до преди 5 години тинейджърите се интересуваха как да бъдат харесвани от противоположния пол, кое гадже да свалят, къде да се скрият да пушат,