За приятелството!

Приятел верен ми бъди,

и в тежък ти момент ме приюти.

Не питай, не разпитвай, а бъди,

с прегръдка силна ме утеши.

                             Днес, перото ми иска да пише за теб - приятелю мили. 

Ти, който в беди без да те търся ме търсиш. Ти, който въпреки лошото ми настроение и тъгата ми си с мен.За теб днес са моите думи.

Сърцето ми обляно е в любов, когат те има, душата ми изпълнена с възторг, и думи нямам, ако теб те няма, и губя се, и всичко е в мрак.

 За приятелството антични философ Аристотел казва: "Има три вида приятелство - заради ползата, заради удоволствията и заради самата ценност да имаш приятели".

Философът споделя, че приятелството, което се формира от полза обикновено ни се случва в зряла възраст. То е и доста нетрайно, защото рано или късно човек спира да има нужда от другия, и приятелството приключва.

Според същия, приятелството заради удоволствия се заражда в млада възраст, когато човек завършва училище, студент е, интересът да се забавлява е водещ. Тогава и приятелствата му са на база добре прекарано време в удоволствия.

А третия, който е заради самото приятелство всъщност няма възраст. То по-скоро е свързано с нашите ценности, ако те съвпаднат с тези на другия човек, ни очаква много щастие, споделени моменти, спомени изпълнени с любов, споделяне на съкровени мечти....

Често ли обаче срещаме това приятелство? И особено днес в 21 век, века на технологиите, на краткотрайните връзки, потребителите и вещоманите....

Ценно ли е днес приятелството?

И как повечето хора създават своето приятелство?

И какво да правят хората, чийто сърца са изпълнени с любов, чистота и искрено вярват и помагат на другите? Какво да правят те със своите големи сърца?

Наблюденията ми показват, че все повече е водещо приятелството базирано на първите , две причини - полза и удоволствие. И като че ли хората не страдат от това. С лекота преминават към следващата, ако мога да я нарека спирка на приятелството. 

Чудя се обаче, дали в тези случаи душата не остава празна?

Или реалистите и хората прагматици ще ме упрекнат, че това са романтични глупости?

И няма нищо лошо да си хедонист и в голяма степен прагматик. И не е лошо да гледаш реално на ситуацията, а не да летиш в облаците....

Така да е!

Но моята вечно търсеща душа, търси и вярва в ценността! Това, че приятелството е завинаги!

И че приятелите са хората, които идват, когато ти е най-трудно за да останат до теб!

 И вместо заключение ще споделя една притча за приятелството:

Младият мъж вечно спорел с баща си:

- И аз имам истински приятели, като твоя съученик, за когото казваш, че вярваш винаги и за всички. Имам даже не само един! Много са!

Баща му обаче твърдял:

- Няма как да имаш много истински приятели. В живота си срещаш един или двама такива. Не повече.

С всеки следващ път синът спорел все по-ожесточено, все повече се палил.

Един ден бащата предложил да направят малка "проверка", за да разбере синът му истински ли са неговите приятели или не. Двамата заклали една овца, напъхали я в чувал и го завързали. Кръвта скоро попила през плата. Изглеждало така, сякаш в чувала имало труп на човек.

- Сега, момчето ми, върви и почукай на вратите на своите приятели.

Младият мъж така и направил. Чакало го обаче голямо разочарование. Щом приятели му зърнели окървавения чувал, затръшвали с някакво извинение вратата под носа му, без да го оставят да каже и една дума. Сцената се повтаряла на прага на всеки дом, на който почукал. Накрая синът се прибрал уморен и съкрушен. Явно нямал истински приятели...

- Тате, оказа се прав. Човек не може да разчита на никого. Нито ти, нито аз... Сам се раждаш и сам си оставаш до края... Няма истинско приятелство...

- Не, момчето ми, не си прав. Върви сега при моя приятел и виж там какво те чака.

Младият мъж нарамил чувала и с бавна походка тръгнал към дома на бащиния приятел. Бил сигурен, че и тук го чака разочарование. Просто явно така бил устроен светът...

Стигнал пред къщата и почукал на вратата. Приятелят на баща му отворил, видял чувала, не казал нищо, грабнал го, занесъл го в двора зад къщата, изкопал яма, поставил в нея чувала и я засипал с пръст. И за да не личи, че скоро е копано, засадил лехички с лук...

Синът нямал търпение да се прибере и да съобщи радостната новина на бащата си.

- Тате, тате, има истински приятели на този свят! Ти имаш такъв! Истински верен приятел!

- Не бързай, момчето ми, не бързай. Отиди отново у тях след няколко дни. Намери повод да се скараш с него, оскърби го и му удари два шамара. Тогава наистина ще изпитаме приятелството му...

Минали три-четири дни и синът отишъл на гости у бащиния си приятел. Говорели за общи неща, когато младият мъж намерил повод да се ядоса, започнал да оскърбява домакина и дори му зашлевил два шамара.

Възрастният мъж му го погледнал и казал:

- Иди кажи на баща си, че не се отказвам от лехите с лука заради две плесници...

За истинското приятелство и ценността да го има!