Прошка

Тихо седнала Прошката
в двора на пейката.
Сгушила длани
в топло елече.
Заридала, заплакала,
че сама е тъй далече.
Тя другари си търсила,
верни, добри,
но всягда срещала
дамо злини.
Ти недей,
не събирай се с Прошката,
тя на слабите спътник любим е.
Ти недей,
не събирай се с Прошката
не прощавай, помни до край.
Тихо, там сгушена
ридаела Прошката,
искала само
миг топлина
за да разкаже душата и разпната
как тъгува и търси светлина.




Ти приеми я,
другар и бъди.
Позволи да стопли сърцето твое.
В миг тя ще ти открие света
и дните ти земни ще окрили.
И тогава светът ще е лесен
и дори по-слънчев от песен.
И тогава сърцето ти пълно ще е,
а в очите ти слънце ще грее.
Верен приятел е Прошката знай,
нивга не ще те забрави.
Ти не плачи,
не тъгувай тъй сам,
бързо при Прошката бягай.