Да можеш да докоснеш себе си

Отворих очи и се чувствам загубена. Уж съм тук, присъствам в пространството, имаме и ме няма. Сякаш се събуждам от дълбок сън. Сън като в приказката за "Спящата красавица". И ми се иска светът да е спрял. Да е спрял своето развитие точно там и тогава, когато душата е срещнала друга. Но уви, събуждайки се се срещам в действителност, която изисква от мен да съм модерна, устремена, успешна, а аз съм уморена.
Уморена от надпреварващи се хора, доказващи един на друг, кой е по-велик. Уморена да се боря, след като умирам да гоня вятъра. Да плета косите си на плитка.Да свиря и карам колело.
Хората постоянно говорят за свободата. Искат да са независими, а всъщност с всяка минута и всяко действие създава своите окови. И казват " Не мога". Не мога сега да напусна тази работа, защото ми трябват пари. Ами огледай се, парите са навсякъде. И колкото повече любов имаш в себе си, толкова повече пари имаш.
Често чувам "Не обичам партньора си, но така трябва. Не искам да съм сама." И питам: " А себе си обичаш ли?". Колко често се сещаме за себе си? Правим подаръци, изненадваме другите, държим се мило, готвим вкусно и всичко това за да изразим любовта си.
А любовта към нас?
Любовта, към онази крехка душица заключена в нас. Някой пита ли я какво иска?


Да можеш да докоснеш себе си е такова богатство, че мисля, че парите на целия свят не биха ти стигнали.
Да се свържеш със себе си, с твоите съкровения, потенциал, копнежи и да разкриеш извора е дар божи.
И естествено не на всеки се отдава...
Малцина са избраните.
Те докосват себе си за да докоснат другите.
Докосвайки ги да ги събудят от съня. Да ги събудят от опитомяването и "Не мога".
Да ги събудят и изкарат от коловозите.
Пеперуди. Нежност. Сияние. Пеперудена душа. Птици. Бълбукаща вода. Срещнах своята душа. Докоснах я. Разказах. Смяхме си.Пълно с красота.

Да можеш да докоснеш себе си за да обичаш с отворени обятия и кажеш "Благодаря!"