Невинните детски странности

Когато си дете често проявяваш капризи, опитваш се да привличаш внимание, понякога плашиш и тревожиш родителите си, но кое е в норма и имаме ли поводи да се тревожим за някое поведение на децата си?
Днес ще се опитам да Ви представя 3 поведения на децата, които най-често не вземаме на сериозно и казваме, че ще го израсте, но в действителност могат да бъдат начални прояви на сериозни нервни разстройства.За съжаление родителите най-често реагират в двете крайности, като или не ги забелязват и ги приемат за някаква временна, незначителна проява или реагират бурно, критичн, с наказания.
 Правилното поведение на родителя  го задължава постоянно да наблюдава, контролира поведението и постъпките на собственото си дете, като не забравя, че то е самостоятелен индивид, с типични особености и не е задължително да прилича на другите деца. Родителите трябва да оценяват поведението на децата си, като се съобразяват с тяхната възраст. Няма семейство без проблеми с децата.
Важен въпрос на който е необходимо да си отговорят родителите е, дали вината за проявата на това поведение не е у тях. Дали са родители, които са пример за детето си и са създали благоприятна атмосфера за развитието му.
С израстването си детето постепенно се развива като личност. Това означава индивид с трайни качества, проявени в различни житейски ситуации. Разстройствата на личността започват в детска възраст. Началните им прояви не могат да бъдат класифицирани като заболяване, защото критериите за " нормална " личност са условни в детска възраст. Това се дължи на незрялостта и непрекъснатата изменчивост на емоционално-психичната сфера.

Но нека все пак да обърнем внимание на някои детски странности, които в някои случаи се превръщат в проблемно поведение.

Първото на което ще се спра е нежеланието за посещаване на детска градина и най-вече училище.

Резултат с изображение за детето не иска на детска градина

Причините за това поведение са различни, но като най-чести ще посоча психологични фактори / страх, депресия/, социални предпоставки / липса на приятели, чувство, че е изолиран от връстниците си/, обстоятелствени причини / неправилно създадено отношение в семейството към училището/.
Много често това поведение се характеризира като изолирана тревожност, а детето като кръшкач. То хленчи, че не иска да ходи, понякога плаче бурно, боли го стомаха, повръща, главоболие.
Едни от причините се дължат на прекалена чувствителност и болезненост при раздяла, при други е свързана с представата, че училището е затвор. Много често самите родители създават тази погрешна представа като казват на децата си :" Ще видиш като тръгнеш на училище." или " Те там ще те оправят".
В ролята на болни те талантливо създават представата за сериозно неразположение и много родители трудно разбират истинската причина. В тези случай е необходимо да проявите съчувствие и съдействие. Добре е да изясните причината, ако не успеете сами потърсете специалист.
Понякога неоснователния страх може да се дължи и на чувството на несигурност в класната стая, нежелание за откъсване от близък човек, загриженост да не се случи нещо лошо с родителите, страх от тъмнина, неприятни инциденти с учител и съученици.
Установявайки истинската причина е добре да се предложи някакво решение на детето, което ще му помогне да разреши проблема и да промени поведението си.

Второто поведение е свързано с използването на нецензурни думи с цел привличане на внимание и включване в определен кръг от съученици
Резултат с изображение за детето използва нецензурни думи

Често това поведение се характеризира като цинично. При тях обикновено се появяват и други затруднения в поведението. Те активно ругаят, когато изпаднат в периоди на отчаяние. Особено типично е, че те не могат да се контролират съобразно средата и техния говор шокира обществото. Това разстройство се свързва с нарушение във функцията на базалните мозъчни ядра и лимбичната система на мозъка.
Изолираното говорене на мръсотии, без други прояви, обикновено се ограничава след преминаването на пубертета.

В тези случай понякога помага императивното поведение : " Вкъщи не употребяваме лоши думи", ако все пак продължи е добре тази проява да бъде забелязана и коригирана чрез наказание. Най-често определен период на престой само в стаята.
В по-ранна възраст може да използвате и стратегия за игнориране на казаното. Понякога децата заучават от по-големи или възрастни определени цинични фрази, които не знаят как да използват и познават значението им.

Третото поведение е свързано с лъжъта. Защо децата лъжат? Какво ги кара да го правят?

Резултат с изображение за детето лъже
Под 6 - годишна възраст децата трудно разграничават реалността от фантазията, защото за тях е твърде неясна границата между истината и измислицата. След 6 -ата година, обаче те вече са наясно по въпроса и когато лъжат, съзнават, че е измама. Първите прояви на неискреност са когато казват, кой родител обичат повече. След това след извършена беля за да не разочароват родителите си. При чувство за вина и лъжа обикновено прибягват децата на много строгите и взискателни родители. Затова най-големи лъжци сред децата се наблюдават в семейства с много големи очаквания от тях. Понякога се дължи и на стрес при изпълнението на трудни задачи.
В някой случай тя е модел на поведение, което са копирали от родителите. Колкото и невинно да ви се струва това: " Кажи по телефона, че ме няма".

За всяка лъжа децата категорично трябва да се разобличават, но наказанието трябва да бъде много внимателно претеглено. Важно е да им се внуши, че истината води до по-малко неприятни последствия.
Не трябва да се забравя, че най-важният пример в тази насока са родителите.

Като препоръка бих дала това, че е добре да сте в ежедневна комуникация с децата си и да реагирате навреме на тяхните странности, а не когато това поведение е вече водещ модел, програма.



Коментари

Популярни публикации от този блог

Тинейджърите и техния свят