За различните деца
<През последните 10 години все по-масово се заговори за тях - различните деца, децата с Аутизъм. Това внесе смут сред много семейства, те се почувстваха объркани и отхвърлени. Към кого да се обърнат? Такова ли е детето им? Как да разпознаят?
10 години по-късно в България, като че ли нещатаа почти не са се променили. Системата е тромава, толкова тромава, че родителите сами търсят специалисти за да помогнат на детето си.
Но всъщност те самите имат нужда от помощ!
Срещам се с тях и виждам колко затворени и самотни са те, тръгнали в търсене на "бялата лястовица"...А обществото ни като че ли още не е дорасло да се грижи за тези деца...
А те повярвайте ми имат нужда от много любов и приемане.
Но всъщност какво е Аутизма?
Той е разстройство на развитието, което обикновено се диагностицира през ранното детство. Той е неврологичен по природа и засяга функционирането на мозъка в четири главни области: езика / общуването, социалните умения, сетивните системи и поведението.
Съвременните изследвания показват, че по всяка вероятност разстройството има различни подвидове, които произтичат от генетични фактори, от замърсяването на околната среда и от двете.
Всяка личност с аутизъм е уникална, с различен профил, отразяващ силните и страни и затрудненията ѝ. Няма дори двама души, в които да се проявяват еднакви характеристики и които да са засегнати до една и съща степен.
За аутизма е характерен различният начин на мислене и заучаване. Хората с аутизъм са най-напред хора, аутизмът е само част от това,което са. Той не се смята вече само за поведенческо, а за всеобхватно разстройство, което влияе върху цялата личност, атакувайки я на различни фронтове: биомедицински, когнитивен, социален и сетивен. С помощта на подходяща индивидуализирана интеревенция децета могат да се научат да живеят по-добре и да се адаптират към заобикалящият ги свят.
" Най -доброто, което може да направи един родител за току-що диагностицираното си дете, е да го наблюдава неосъдително и без предубеждения, за да разбере какво прави и как реагира на заобикалящия го свят".
Д-р Т.Грандин
В началото може би ще се изплашите или отчаяте като чуете диагнозата. Или когато сами установите за проявата на някои или всички симптоми като например: липса на реч, или откъслечни фрази, липса на зрителен контакт, буйство, изблици на гняв, безпричинен смях или постоянно повтарящи се форми на поведение.
Но не се поддавайте на отчаяние. Всичко може да се постигне и да се развие.
Най-лошото е да не правите нищо.
Например дори и да не посещавате специалист може сами да го:
1.Учите да разпознава емоциите.
2.Играйте на игри с редуване и поощрявайте зрителния контакт.
3. Където и да отивате извън дома, разказвайте му. Говорете за всичко, което го очаква. Различните деца се плашат от новото и непознатите ситуации. По принцип почти при всички деца е валидно това, но при тях е свързано и с нарушение в поведението. Може последващите реакции понякога да са плашещи.
4..Дори и да харесва таблета, използвайте го само за да го мотивирате.
5. Открийте силните му страни и ги поощрявайте.
Общувайте с други семейства с деца и не се изолирайте!
Все пак дори и да има поставена диагноза детето Ви, тя не е заразна!
Това, че имате различно дете, не бива да прави вас и него затворници!
Всеки човек има място под слънцето!
използвана литература: Д-р Темпъл Грандин " През моите очи"
10 години по-късно в България, като че ли нещатаа почти не са се променили. Системата е тромава, толкова тромава, че родителите сами търсят специалисти за да помогнат на детето си.
Но всъщност те самите имат нужда от помощ!
Срещам се с тях и виждам колко затворени и самотни са те, тръгнали в търсене на "бялата лястовица"...А обществото ни като че ли още не е дорасло да се грижи за тези деца...
А те повярвайте ми имат нужда от много любов и приемане.
Но всъщност какво е Аутизма?
Той е разстройство на развитието, което обикновено се диагностицира през ранното детство. Той е неврологичен по природа и засяга функционирането на мозъка в четири главни области: езика / общуването, социалните умения, сетивните системи и поведението.
Съвременните изследвания показват, че по всяка вероятност разстройството има различни подвидове, които произтичат от генетични фактори, от замърсяването на околната среда и от двете.
Всяка личност с аутизъм е уникална, с различен профил, отразяващ силните и страни и затрудненията ѝ. Няма дори двама души, в които да се проявяват еднакви характеристики и които да са засегнати до една и съща степен.
За аутизма е характерен различният начин на мислене и заучаване. Хората с аутизъм са най-напред хора, аутизмът е само част от това,което са. Той не се смята вече само за поведенческо, а за всеобхватно разстройство, което влияе върху цялата личност, атакувайки я на различни фронтове: биомедицински, когнитивен, социален и сетивен. С помощта на подходяща индивидуализирана интеревенция децета могат да се научат да живеят по-добре и да се адаптират към заобикалящият ги свят.
" Най -доброто, което може да направи един родител за току-що диагностицираното си дете, е да го наблюдава неосъдително и без предубеждения, за да разбере какво прави и как реагира на заобикалящия го свят".
Д-р Т.Грандин
В началото може би ще се изплашите или отчаяте като чуете диагнозата. Или когато сами установите за проявата на някои или всички симптоми като например: липса на реч, или откъслечни фрази, липса на зрителен контакт, буйство, изблици на гняв, безпричинен смях или постоянно повтарящи се форми на поведение.
Но не се поддавайте на отчаяние. Всичко може да се постигне и да се развие.
Най-лошото е да не правите нищо.
Например дори и да не посещавате специалист може сами да го:
1.Учите да разпознава емоциите.
2.Играйте на игри с редуване и поощрявайте зрителния контакт.
3. Където и да отивате извън дома, разказвайте му. Говорете за всичко, което го очаква. Различните деца се плашат от новото и непознатите ситуации. По принцип почти при всички деца е валидно това, но при тях е свързано и с нарушение в поведението. Може последващите реакции понякога да са плашещи.
4..Дори и да харесва таблета, използвайте го само за да го мотивирате.
5. Открийте силните му страни и ги поощрявайте.
Общувайте с други семейства с деца и не се изолирайте!
Все пак дори и да има поставена диагноза детето Ви, тя не е заразна!
Това, че имате различно дете, не бива да прави вас и него затворници!
Всеки човек има място под слънцето!
използвана литература: Д-р Темпъл Грандин " През моите очи"
Коментари
Публикуване на коментар