Тинейджърите и техния свят

Ако у дома вече си имате тинейджър или някой, който е на прехода между дете и тинейджър сте наясно колко бързо се сменя тяхното настроение.
А да не говорим, ако се опитате да дадете пример със себе си...Как сте постъпвали?...Какво е било поведението Ви?....Оле, разиграва се цял скандал...
А пък ако имате и изисквания - да се прибира навреме, да знаете къде е и тем подобни....Тогава няма как да избегнете конфликта с вашия тинейджър.
Аз самата все още имам вкъщи представител на това съсловие и съм напълно наясно, как човек трябва да лавира между това да бъде строг и изискващ родител, да не накърнява достойнството им, пък в същото време да има връзка на доверие с юношата за да може той да споделя...
За пореден път си давам сметка колко отговорно е да си родител и тук поправителен няма.



С какво се характеризира тази възраст:
Това е периода, когато детето пораства, придобива опит, изгражда умения. Това е възрастта в която родителите не са вече авторитети. Тук водещи стават приятелите. Тинейджърите се интересуват от техния свят. Изграждат своя култура, имат свои интереси, в които в повечето случаи родителите не присъстват. Те стават онези досадни хора, които им пречат.
През този преход от дете към възрастен се формира идентичността. Въпросите които вълнуват тинейджърите са най-вече : " Кой съм? и " Дали съм харесван?". Много често през този период те, преживяват и първите кризи на личността, които за родителите понякога остават неизвестни. Тяхното поведение изцяло се ръководи от желанието да бъдат приети в групата, общността към която искат да принадлежат.

Често за да бъдат приети, те се конформират, дори и да не харесват поведението на другите. Но страха от самота, отхвърляне ги води и до безразсъдни постъпки. Някои от тях прибягват до различни зависимости - наркотична, хазартна, компютърна, хранителна, други имат девиантно поведение.
В този период те се интересуват и от своето бъдеще. Задават си въпроси от рода на " Какво ще правя? , Как ще продължа?...."
Повишеното либидо също им създава дискомфорт. Първите трепети и сексуалния нагон се смесват и понякога ги объркват. Имат нужда да говорят с някого, да опознаят другия пол и постъпките му. Често правят това със своите връстници и приятели, но понеже и на тях им липсва опит обикновено все повече се объркват.
Периодът на юношеството е много възлов за формиране на личността. Не винаги порастващите деца преминават леко през него.
 В днешно време пък границата е много снижена. Наблюдавам, че първите кризи на личността " Кой съм Аз? и Харесван ли съм?" се появяват още във възрастта 10-12 години.
Децата все още не разбират какво се случва, родителите в стремежа си да бъдат до децата като че ли повече ги задушават и не им позволяват да се отделят и получат своята автономност, а това е огромна пречка в развитието и формиране на идентичността.
Като родител ще кажа, че е добре да бъдете до своето порастващо дете, но и да му дадете възможност да има своята опитност...да сгреши. Да понесе последствията без натякване,а защото това е неговия избор.
Позволете им да растат, защото само така се формират като зрели хора, които могат да носят отговорност.